Старобългарското изкуство (Изкуството на Първото българско царство)

Никола Мавродинов (1904-1958) е български изкуствовед и археолог, считан за един от най-добрите специалисти в областта на средновековното българско изкуство, архитектура и култура. Той завършва история и археология в Лиеж, Белгия през 1928 година. От 1931 до 1934 г. работи като асистент в Народния музей в София, а след това става уредник там до 1944 г. По-късно е директор на Археологическия музей при Българската академия на науките от 1944 до 1949 г. Бил е професор по история на изкуствата и член-кореспондент на БАН, както и действителен член на Българския археологически институт от 1939 година.

Идеята да създаде история на българското изкуство го вдъхновява още преди време. Проучванията му започват през 1946 г., когато проверява паметниците с недостатъчни или неадекватни проучвания, включително плановете за строежите в Плиска. През 1948 г. той се връща към проучването на паметници в Преслав, Мадара и Несебър. Впоследствие разширява своето внимание върху старото златарство и скулптурата ни, свързвайки различните аспекти от миналата ни култура и анализирайки социално-икономическите условия във всяка историческа епоха с цел да ги опише по-подробно. Неговият задълбочен анализ позволява ново интерпретиране на явленията и фактите, което открива основните тенденции в развитието на българското изкуство и култура.