Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес Кн. 1 и Кн.2

Разказ за прабългарин, който беше ездач и търсеше непознати хоризонти, но не успяваше да се спре, което водеше до неговата гибел; за славянин, който бе земеделец и имаше способността да се свързва с полята и планините като с корени, които му предоставяха спокойствие и вътрешна сила; за тракиец, мъдрец със значителни знания и памет, но без сили да предприеме действия поради затихването на народа си.

Три мъже - наследници на своите племена - се бореха срещу времето, което желаеше да изтрие следите от тяхното съществуване. Те осъзнали, че земята може да предложи вечност и я направили своя общ дом и майка. Така те станали нейни деца, а децата на една майка са братя.

С това те поставили основите на един народ и държава, които продължават да живеят до днешен ден под името български.