Късна жена

Станчо Пенчев е роден в Шумен през 60-те години на XX век, по време на февруарски парад на планетите. Зодията му Водолей влияе на неговото либерално отношение към различните прозаични жанрове. Той пише с лекота и без задръжки - от кратки фрагменти до романи и притчи. Образованието му по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ понякога го подтиква да експериментира с мерена реч. Сред най-забележителните му произведения са романите „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), които включват разнообразие от словесни форми, както и елементи на провиденциализъм. Неговите разкази са публикувани в периодичния печат и са получавали награди за творчеството си. Най-новият му проект са приказките, част от малката книжка "Седем приказки". Името му не може да бъде намерено в енциклопедиите, тъй като все още е млад за тях; въпреки това интересът към него извън страната расте, а текстовете му се превеждат на немски, френски и други индоевропейски езици. Това издание представлява осмата книга на автора; ако ви хареса, потърсете другите!

Пенчев разглежда съдбите на своите герои чрез големите въпроси свързани с тежкия минал век: „Защо човекът - песъчинка трябва да осъзнава съществуването? Той се блъскаше със слепота в пропастта на този век, изпълнен с войни и пороци... Но кой би могъл да прозре истината сред световната суматоха? Знае ли някой какво всъщност означава история?“ - размишлява един от персонажите ему.

На пръв поглед тези питания изглеждат безотговорими, но авторът разбира обратното - литературата винаги е била спасителката на историята. Историята може да заблуждава; добрата литература обаче - когато действително е добра - не може да го направи. Литературата запазва паметта не само за очите или ръцете ни, но също така помни сънищата и индивидуалността ни като хора-песъчиници. Когато тази памет бъде заключена между страниците на книга, тогава става видимо истинското лице на историята.

Деян Енев