И сърцето най-сетне умира

КЪЩАТА
Изглежда, че самият дявол я е дал под наем, но никой не знае кой е наемателят. Вратата винаги остава затворена, а мракът обитава стаите дори и през деня.

Дъждът разяжда мазилката и тече по счупените оловни водосточни тръби; влагата избива по сивите стени като потта на болен човек.

И снощи (забеляза ли от прозореца?), когато изведнъж завея вятър, вратата се отвори и после пак се затвори. Нощните кучета заскачаха във двора,

а черна сянка, дълга колкото копие, премина по каменните стъпала. Аз я видях и познах – това беше мъртвецът, когото заровиха преди девет дни.
1925 г.