Фрагменти. Мисли и впечатления/ Т.2

Най-сериозният проблем, от който страдаме и който може да доведе до нашето падение, е отсъствието на национален егоизъм. Тази слабост е особено опасна, тъй като често се възприема като положителна черта.

Ако изкуството просто отразяваше реалността без да предлага идеали, как би могло то да допринесе за трансформацията на действителността и да бъде авангардно?

Всяка литература, която се пише с оглед на читателя, е пристрастна. Но това означава ли, че авторът пише само за себе си? В никакъв случай. Това показва, че творецът трябва да се фокусира единствено върху своето произведение - как да го направи по-ярко, по-въздействащо и по-дълбоко.
Читателите на "Хамлет" са се появили два века след написването му. Ако писателят бе имал предвид аудиторията си в момента на създаване, той нямаше да успее да надмине времето си.

Поезията не представлява общуване; тя е приобщаване към Идеята, Красотата и Истината. Именно тук лежи разликата между едно писмо и една стихотворна творба.

Понятието за лирическа поезия у нас много често асоциира с хаотичното проявление на чувства; затова всяко произведение с овладяно чувство бива оценявано рационално – когато то получи форма и стане изкуство.

Грешката в поезията, която цели просто да внуши чувството вместо да го разбере и представи правилно, води до неговото преувеличаване или дори фалшифициране в опитите ѝ за заразяване на читателите с него.