Напомням за нещо си

Има моменти в живота на всеки човек, които наричаме кръстопътни. Те идват, когато внезапно осъзнаем своето несигурност и загубваме самочувствието си, което сме имали като успешни индивиди. В тези мигове разбираме колко често „се подвеждаме да преследваме егоистично краткотрайни удоволствия“, а „отдалечените хоризонти не водят до мечтания свят“ за нас, затова е нужно да намерим нова посока.

В критичните ситуации на живота се нуждаем от изобретателността на приказния герой, който може да преобразува страховития великан в малка мишка. Или пък от философската мъдрост, която ще ни помогне да навигираме през сложния свят. Също така можем да черпим вдъхновение от таланта на творците - художници, музиканти или поети - които умеят да превръщат голямото в малко и правят невидимото видимо, откривайки ни пътища към познание за света и самите нас.

В книгата "Напомням за нещо си" Мартин Димитров представя разнообразие от емоционални моменти - както лични, така и чужди - чрез образа на лирическия герой - съвременният човек. Авторът използва смели метафори за описване на преживяванията, съмненията и духовните търсения на нашето време по пътя към саморазбиране и познание. Стилът му може да бъде определен като модерен синкретизъм с жанрово многообразие. Читателят ще открие сред стихотворенията - било то лирични или философски дълбокомислени - осем части включително кратки прозаични текстове: есета, истории и импресии; техните сюжети предоставят необходим контекст за задълбочаване върху темата. Независимо дали става дума за рима или прозаична форма, произведенията разглеждат екзистенциални въпроси и предизвикват размисли относно моралните дилеми, с които човечеството се сблъсква във всяка епоха. Освен това книгата предлага възможност тя да бъде восприятана като драматургичен текст.