Птица със страх от високото

Стихотворенията на Катя притежават смели житейски наблюдения, представени по уникален начин – остро и с доза риск, което ги прави удивителни. Искрено се зарадвах!
Иван Теофилов

Тревожният стил в писането е упорит; неговата деликатна категоричност, изразяваща „въображението да умираш всеки ден по нови и различни начини“, всъщност подчертава страданието от повторното раждане – с „мозък без почивка и сърце без дъх“.
Йордан Велчев

Поезията на Катя Димитрова е необичайна птица не заради страх от височината, а защото ценните аспекти на живота неизменно носят известна странност. Страхът присъства в творбите ѝ, но винаги е свързан със светли теми като любовта, грижата и надеждата. Лирическият говорител поставя въпроса как да се справим с преходността именно на тези ценности, които желаем да продължат вечно. Но не предлага отговори. Сякаш следва урока на Мая Анджелоу – че птицата пее не защото знае решенията, а просто защото има песен.
Иван Ланджев