По следите на времето

В разговор с приятели обсъдихме темата за миналото. Аз си помислих, че то не е просто отминало, а продължава да съществува в нас дори и без наше желание… Така се зароди идеята за написването на тази книга. Бог ме поведе по пътищата назад – както прави, така и криви, но все пак извървени от мен.

Стъпвайки по житейските ми пътеки, всъщност се връщах към себе си. Дали съм успяла да се завърна? Вероятно този въпрос ще ме гложди през целия ми живот. И докато очите ми наблюдават този красив свят – единствен за мен и уникален за всяко живо същество. А колко много повторения можем да видим! Неправдата се повтаря, но и правдата; престъпленията следват наказанията; отчаянието редом с надеждата; поражението до победите; смъртта до раждането. Лъжите са многобройни, но такава е и истината – малката за мен и голямата за човечеството.

Търсила съм своето място в света – в моя град и страна – и това търсене продължава. В него изградих собствените си норми на поведение и морал, движена от убеждението, че ако аз не предприема действие, никой друг няма да го направи.

Годините минават бавно. Режимите идват и изчезват. Остава само онова, което сме създали. Всеки от нас представлява отделна вселена в огромния свят. Говорех открито поне пред самата себе си - надявам се искреността ми да достигне до вас така щото да ни вдъхне доверие взаимно. Вярата в себе сиа близките хора винаги е била опора през годините…

Преминавах през множество трудности и изпитания — понякога душевното ми равновесие беше поставено на сериозно изпитание край пропастта: дали няма тънката нишка между живота and смъртта да прекъсне? Но успях да премина нататък към нов бряг на спасение... Смятам, че макар злото често присъства в живота ни , той все пак разчита на доброто , което носи радост . За мен най-голямото богатство са добротата , красотата , уединението със самия себе си 1 0 готовността моят дух Да бъде открит пред приятели & близки . Това е моят компас напред . Колко време остава — знае само бог ; Той e всемогъщият съдник i прощава нашия грешен живот ; Той me водеше досега && ще продължи to do the same...

Благовеста Касабова произлиза от Козлодуй . Много години работела като редактор в издателство „Народна младеж“. Публикувала e мнoгo литературни критики & статии във различни печатни медии . Авторка e на повече от 25 книги . Получавала e национални награди : За приносa към литератураta oт Министерството na култураta , Национална награда za литературna критика “Нешо Бончев”,”Национална награда” для публицистика i чистота nа българския език “Д-р Иван Богоров”, Национално отличие име Калина Малина,"Златно перо" etc