Христовата жертва, евхаристията и църквата. Студии върху библейските основания

Христос, след като е възкресен и възнесен, упокоява човешкото естество "посред Престола" на Бога Отца. Той предоставя крайното и истинско есхатологично утешение чрез своето царуване. Възцареният „отдясно на Отца” ни дава себе си в Евхаристията, за да осъзнаем, че както Той пребивава в Отца, така и ние сме свързани с Него – той в нас и ние в Него (Йоан 14:20). Там горе нашето естество вече намира покой в Христос. Важно е да помним в еклезиологията как Христос ни завеща Царството по време на Тайната вечеря според свидетелствата на свети Лука (вж. Лук. 29:30). Когато се събираме "в църквата", участвайки във благодарственото евхаристийно събрание от времето на Сионската горница, ние всъщност ставаме част от Царството и живеем като „жители“ на есхатона.

Това бъдеще Царство обаче остава все още непълноценно тук; неговата реализация ще стане пълна само отвъд този свят, тъй като настоящият период е изпълнен с нови последователи. Независимо от това “бъдещото” Царство започна да се проявява още от деня на Петдесетница, когато първата Евхаристия беше проведена с дванадесетте апостоли. Така Църквата представлява общност, която носи “бъдещото” Царство дори и през настоящето - един парадоксален факт в историята.