Историята и нейните "апокалипсиси". Предизвикателството на вечния ад (Философия на последните неща)

Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който символизира крайната зло? Може ли да бъде фалшивият "Христос", който ще се провъзгласи за истинския Спасител, предначертан от историята - т.е. действителният, "изпълнения" спасител на човечеството, чийто библейски предшественик е бил просто един символ? Дали той няма да представлява анти-Спасителя в контекста на хилиастичната илюзия? Или пък може би ще се появи като самозван спасител, готов да изтегли меча си с намерението да спре историята, която накрая побеждава първоначалния Спасител?

Адът не може никога да бъде естествено място за хората и не трябва да бъде такова за никого. Основният въпрос е: дали човекът е неразривно свързан със злото, което извършва или вече е извършил, така че след всяко зло – чието логично завършване е адът – той неизбежно да се стреми към него с гравитационна сила?