Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура

Франческо, синът на нотариуса сер Петрако, докато изучава правото, попада под влиянието на една изкушаваща страст – да пише поезия. Той осъзнава, че името му не е най-подходящото за човек с такова високо призвание и решава да се прекръсти на Петрарка. Вероятно не е подозирал, че това име ще остави следа в литературата за много поколения напред! Въпреки че славата може да бъде бреме за твореца приживе. Когато на Разпети петък през 1327 година влиза в църквата в Авиньон, той едва ли осъзнава какво ще последва - вътрешен огън от любов към ангелоподобната Лаура, който ще го мъчи до края на живота му. Обичта му към нея става символична веригa около лявата му ръка близо до сърцето; така Св. Августин би могъл да каже: "...ти си затворник, но намираш удоволствие в белезниците си". Често Петрарка изпитва угризения, но колко прекрасно е да бъдеш Аполон с твоя Дафне! Много хора по света са обичали и ще продължат да обичат, но малцина като Данте и Петрарка показват, че любовта може не само да трае цял живот, а дори и да стане безсмъртна.
Кирил Кадийски