Какъвто трябваше да бъда

Георги Лозанов обикновено обсъжда медийната среда, било то в контекста на лекции пред студентите си или в разговори за същата тема. В най-добрия случай той прибира папийонката си и се впуска в размисли относно фотографията, изкуствата и литературата. Но има и друга страна на неговото слово, която не е лесна за улавяне – тя идва от личното му пространство, където добрият вкус налага сдържаност и внимание.

В тази книга известният медиен специалист споделя тихо своите разкази за живота си: детството, семейството, мечтите и маниите си; ту го прави чрез искрени признания, ту чрез самоанализи или художествена проза. Произведението носи еротичен характер и е написано от човек, който трудно може да произнесе по-непристойна дума от "дупе".