Свободата на словото и нейните граници

Свободата на изразяване винаги е била заплаха за управляващите. Наполеон Бонапарт е казал: “По-страшен съм от вестниците, отколкото от хиляди щитове”. Историческият анализ на законодателството в сферата на медиите за периода 1865–2009 г. показва, че все още се приемат закони, които защитават властта от обществото, вместо обратното – да защитават обществото от властта.

Световната финансова криза и спадът в качеството на традиционните медии подхранват процеса на пренасочване на общественото внимание към онлайн журналистиката. Социалните платформи с хоризонтална структура процъфтяват, предоставяйки възможност всеки да изразява своето мнение без цензура. Тази нова форма на свобода поражда допълнителен страх у властимащите, тъй като тя е анонимна и жестоко разобличаваща. Журналистите, решени да информират обществото по съвестен и отговорен начин, играят важна роля в стремежа към подобряване.

Тези журналисти са подобни на птиците – те летят високо и жадуват за знание; осъзнали са истината, че както при птиците – често остават сами до края си. Настоящата книга призовава обществото да не позволява техните гласове да заглъхнат или талантливите им идеи да бъдат потискани; трябва да научим как да платим цената за свободата, която винаги е изложена рискувана пред потенциално изчезване след всяко поколение.