Белова

Ужасяваща и абсурдна ситуация!
В апартамента ти живеят непознати...
Работното ти място е заето от друг човек...
Приятелите и любимата ти жена не те познават...
Ти си невидим за света.
Някой те заличава от него.
Кой е този човек и защо го прави?

„Човекът – това всъщност представлява съдба. Винаги има нещо, което можеш да промениш. Но съществуват и неща, които никога няма да направиш – просто нямаш способността да го сториш.“
Кирил Максимов е „заличен“ от реалността и става функционален митничар. Той посещава различни светове, но решава да открие истината – кой управлява функционалите. Попада в Аркан, където започват натиск върху него; убиват любимата му Настя, а приятелят му Котя се опитва да го убие след като Кирил разбира, че той е куратор.

След смъртта на Настя от акушерката-функционал Наталия и конфликта с най-добрия си приятел Котя, Кирил бягство навлиза в нова опасност. Откъсвайки се от функцията си, заминава за Харков при Василиса - единственият функционал-митничар който може да му помогне. След мъчителния студ на Янус успява да оцелее благодарение на спасението от своя приятел Котя.

Заедно с Илан и Кирил те решават да разкрият кой стои зад мрежата на функционалите и как са изградени Веригите от светове с цел освобождение от тяхната власт. Пристигайки в Твърд - свят под контрола на църквата, където функционали биват изгаряни на клади - Кирил осъзнава че войната срещу Аркан не може да бъде спечелена по традиционните начини; арканците са само пионки във великото управление.

Сдобивайки се със способности след сблъсък с Котя, Кирил достига централния свят - Земята-16 - която оказва апокалиптичен свят със самотно оцеляло население живеещи мирен живот на острова. Там научава че попада в бъдещето на Земята: всички светове представляват нейни времеви вариации.

Разбирайки безсмислеността на разрушаването й система , той се завръща обратно в родната Москва за финален двубой с Котя – тъй като двама функционали притежаващи силите куратори не могат едновременно да съществуват . На края Kiril взема окончателното решение – отказвайки се напълно от идентичността си като функционал избира пак себе си човека."