Легенда за Сигурд и Гудрун

Под редакцията на Кристофър Толкин

*билингва издание
През 2009 година, 35 години след кончината на известния фентъзи автор Дж. Р. Р. Толкин, беше публикувана неговата последна и до този момент непозната книга „Легенда за Сигурд и Гудрун“. Тя е написана в периода между 20-те и 30-те години на XX век, когато Толкин преподава англосаксонски език в Оксфордския университет. Въпреки че „Легенда за Сигурд и Гудрун“ е създадена две десетилетия преди завършването на трилогията му „Властелинът на пръстените“, Кристофър Толкин открива произведението едва наскоро сред архивите на баща си. Книгата представлява поетична интерпретация на северните митове за вьолсунга Сигурд и падението на нифлунгите (нибелунгите).

Първата поема носи заглавие „Сага за вьолсунгите“ и съдържа 339 стиха с по осем реда, като разказва историята на великия герой Сигурд, който убива дракона Фафнир и отнема неговото съкровище. Втората поема – „Песен за Гудрун“ – се състои от 166 стиха и описва съдбата на Гудрун след смъртта на Сигурд, нейния брак с хунския цар Атли, трагедията със смъртта на братята й и нейното желание за отмъщение.

Като общо въведение към „Старата Еда“, аз включих обширен цитат от една завършена лекция под това заглавие, а след него добавих кратки коментари относно текста на поемите, тяхната стихотворна структура и някои допълнителни теми.

По този начин се опитах да направя книгата максимално свързана с труда на баща ми чрез използване както основните бележки, така и различни записки относно старонорвежките тематики или трагедията във връзка с вьолсунгите и нифлунгите — независимо колко са неформални или незавершени те. За характера й не трябва да се формира мнение единствено въз основа върху доминиращите днес академични гледища; тя е замислена като представяне как моят баща е възприемал литературата през времето когато я ценеше дълбоко.

Кристофър Толкин