Десет перли от короната на България

Няколко дни преди Коледа се намирам във Виена. Разглеждам залите на впечатляващия Музей на изобразителните изкуства и търся една старобългарска реликва от IX век. Става въпрос за уникалното съкровище от Наги сент Миклош - малко село, което днес е част от румънска Трансилвания. То представлява владетелски сервиз за празнични пиршества, който включва 23 кани, ритони и купи - всичките изработени от злато с висока проба и украсени с красиви орнаменти и митологични сцени. Вероятно някога хановете Крум и Омуртаг са използвали това съкровище по време на техните тържества след присъединяването на тези територии към Българската държава.

За съжаление, в момента то преминава през реставрация. Вместо него обаче наблюдавам голяма карта, показваща Европа през IX-X век. В контекста на времето имената на страните могат да бъдат преброени лесно; целият Запад е доминиран от огромната империя на франките, основана от Карл Велики. Испания и южните части на Италия са под властта на грандиозния Арабски халифат, разпрострял се между Гибралтар и Дамаск. На север пък се намират древните владения на бъдещите австрийски императори Хабсбургите; а в Източна Марка все още управляват техните предшественици Бабенбергите. Средна и Източна Европа са разделени между две мощни империи - Византия (по-известна днес като Източната Римска империя) и България.

Днешна България е малка страна слаба страна, зависима от влиянията на Великите сили. Съвременният българин трудно може да си представи величественото царство, простиращо се от Карпатите до Бяло море и от Днепър до настоящата Унгария; тогава Будапеща е била граничен град между империите - Буда принадлежала към територията под управлението на Карл Велики, докато Пеща била част от българските земи. Аз знам всичко това като историк и археолог; но е приятно да го чуеш произнесено чуждестранно лице в централната част един прекрасен европейски град. Националният нихилизъм в наши дни толкова много е повлиял негативно върху българското общество, че понякога даже историци започват да се питат дали миналото величие действително е било реалност някога? И именно тук идват историческите паметници - те трябва да запазят спомена за древността.
Николай Овчаров