Мостове на неизреченото. Стихове

"Никой не може да определи колко дълъг е пътят на пътечката до нейното извисяване."

Вероятно единствено авторката осъзнава какво е било необходимо, за да стигне до висотата, от която ни дарява с богатството, красотата и добротворността на своята поезия. Тази поезия обединява цялостен свят и живот. Циклите на годините в тяхната променливост и постоянство се разгръщат пред нас в палитра, изпълнена с топли цветове. С овладяно поетично умение авторката рисува удивителните картини от детството и родината – топлия полъх на началото, зреещото семе и дървото, което възниква от космическото усилие; след това то плавно се развива през своите вечни сезони. Тук можем да видим недовършени пътища, спуснати от съня – тънки и боси стъпала, които примамват отвъд хоризонта, за да преминат през неизменните трансформации."
Антоанета Николова - поетеса и член на Съюза на българските писатели (СБП) и Световната хайку асоциация (WHA), Токио.