Memento minotaurus

В изкривената уста на лабиринта
потъват
и стон, и шепот,
болка и съмнение.
Затънали в отровната си съдба,
повлечени от страховитото си бреме,
потомците, изпълнени с ужасни интермедии,
възстановяват звуците
на вдъхновението.
Градът е безлюден и безнадеждно
Обезлюденият град е загубил надежда.
Жестока самоубийствена нежност
в прегръдката на лепкава мелодия
изплуват силуети
неизменимо.
Усърдно някъде далеч цъфтят
лози,
а опиянените ветрове кретат.
През мрачни дефилета и гори,
вгледани в луната,
вият псета.
В измамна елипса обикаля
планетата,
а Минотавърът
се храни с
телета.