За частица от небе. Поезия

**Стихотворение с хриле**

Ако създава поезия, той със сигурност ще остави
една сълза в очите ви или следа в паметта…
Борис Христов

През тази нощ една звезда не спи
и изглежда като фар на небето.
Как ме привличат звездните лъчи!
И шепотът от тях как ме напътства!

Ще бъда смела и ще доплувам
до пристан сред сърцето, храм на душата.
До знака, че всъщност присъствам
като драскотина в паметта и сълза в очите.

**Въпрос на гледка**

Не чакам вече. Просто живея живота си.
Но кога животът е бил простичък?!
Той те подмамва с явно откровение,
сваля те ненадейно вместо да поздрави.

Такъв е той. Такъв го приемам.
И връзката ни е здрава.
Лъжейки го, казвам му, че имам хрема,
когато несправедливи думи се изсипят.

А той дори прави вид, че ми вярва.
Какво идилично положение! Какво удоволствие!
Нашият дует тържествено започва
любовна песен с няколко октави.

Чувстваме се добре. И времето ни стига
за нови и още по-красиви скокове.
С годините стават все по-екстремни.
Мечтите ми летят високо нагоре.
Антоанета Караиванова-Павлова