Отново да ме обикнеш. Лирика

**ОТНОВО ДА МЕ ОБИКНЕШ**

Докато снегът пада
по стръмния склон на хълма,
подобно на дете с кукла
от своя забравен дядо;
докато бездна от вода
отнася младото дърво
и го хвърля в морето,
където тъне и гние;
докато въздухът не стига
на онзи, който се изкачва
към върховете, скрит
в черната мъгла;
докато петниста земя
се сгушва сред дивата природа,
животът ми напуска
светлата част на мрака.

Случайността съществува,
за да обедини две реалности,
утроени с една и съща продължителност.
Докато безцветен огън
обгръща планинска къща,
задушена от смола и дим,
чуя как някой пее
и сякаш неговият глас блести...

Припявам си тази песен
откакто настъпила е суша
и всичко потъва в пепел
от горчива охра;
в погледа ти светлината
изчезва... Тебе помня -
красива и бледолика,
думите ти без звук
не ме повикват.

Докато случайни хора
с фините си сенки
напомнят за непреводими
и загадъчни символи;
ти си вплетена в тях,
но няма доверие там и
опитваш се да достигнеш до въздуха
с комбинация от стронций;
докато играеш
с думи почти достъпни
за всеки

без да знаеш
че те съдържат твоята същност:
дали ще намериш сили
да ме обикнеш отново
или споменът свеж
ще легне като труп?