Иван Пейчев. Събрано ( юбилейно издание)

Иван Пейчев е представител на поезията в най-чистата й форма. Тончо Жечев го описва като същинска проява на поетичност, докато Любен Петков подчертава неговото величествено присъствие и уникален дух, сравнявайки го с месия. Михаил Неделчев отбелязва, че всекидневното му присъствие предизвиква истински празник за поезията.

Коста Костов го определя като изключителен поет - неповторим и автентичен лирик, който стои редом до именити имена като Яворов и Христо Фотев.

Роден през 1916 г. и починал през 1976 г., Иван Пейчев остава един от най-оригиналните български поети. Въпреки че критиците често го свързват с литературата от средата на ХХ век, неговият ярък стил и неспособността да се впише в обществото го свързват повече с творците от междувоенния период. През 80-те години множество интелектуалци започват да възхваляват творчеството му, вдъхновени от мита за неговата бохемска поезия. Дълбокото му духовно вглъбение придава неувяхваща актуалност на стихотворенията му дори днес; много от тях са публикувани десетилетия след смъртта му, което допринася за легендата около безсмъртието на неговата работа.

Тази книга обединява всички запазени стихове на Пейчев както и две от най-популярните му пиеси.