Звезди под клепачите

Романът „Звезди под клепачите“ от Николай Терзийски служи като опора в моменти на съмнение относно това дали да простим на някого или да го осъдим. В него ще намерим дълбоки истини за хората, живеещи под българското небе, за препятствията по техния път, които ги водят към свобода и страст, както и за ежедневните им борби, трудности и упорство. Тази книга е особено важна в моментите, когато сме решили да се разделим с най-важния човек в живота си; всичко – нашата кръв, въздухът ни и часовете, които разкъсват сърцето ни – викат: „Върни се!“. Романът на Николай Терзийски е необходим именно сега, за да не превърнем живота си в пропуснат влак към истината. В произведението има мъдрост и изключителен талант. То носи надежда. Става дума за времето и неговото най-красиво, страшно и радостно измерение – любовта. Авторът представя притча за безсмъртието и достига до основната тайна: само любовта може да твори вечност.

Според Здравка Евтимова романът „Звезди под клепачите“ е внимателно структуриран с характерната "сферична" композиция на предишните творби на автора. Повествованието изгражда плътни паралелни светове, които постепенно се развиват пред читателя.

Всеки отделен свят в романа притежава уникален облик - със собствена предметност, логика на развитие и атмосфера. Всеки от тях съдържа ярко изразени образи.

Това което прави „Звезди под клепачите“ забележителен е специфичният емоционален заряд произлизащ от личното преживяване и преосмисляне. Според Борис Минков този роман представлява един от най-добрите текстове напоследък в българската литература.

Силвия Недкова отбелязва необходимостта внимателно да следим развитието на Николай Терзийски. Смята тя че той има потенциала да стане част от новата генерация писатели оформящи лицето на българската литература през следващите десетилетия.