Отлъчване

Накрая бих искал да споделя какво запомних от дядо Янкул. Този суров и страховит човек, който затъмни младостта ми с неговия безмилостен и зъл характер, когото мразех до дъното на душата си. Само тази ненавист ме подтикна да избера своя професионален път в живота, който вече е оставил следа в земята, без аз да съм пролял нито една сълза за него... Въпреки всичко, именно този дядо Янкул решихме с майка ти да посетим една вечер след вечеря по пътя ни обратно към София от почивката в Мелник, преминавайки покрай онзи град, който не можех да понасям... Когато той отвори врата на старата си триетажна къща и усетих познатата миризма на изгниващо дърво, две огромни старчески сълзи посрещнаха нашето пристигане. Тези горещи капки се търкулнаха от лицето му и удариха силно прага - звукът им напомняше гръмотевица сред планините; прагът се натроши на хиляди парченца като огледало на дявола.

Сълзите му паднаха тежко върху земята под самотната къща и разтресоха основите ѝ сякаш вулкан изригваше. Цялата къща щеше вероятно да рухне ако не бяха протегнатите стари ръце към теб – ръце, които не знаят нежност от години... Но светът сякаш спря в този момент: виждайки как такъв жесток старец плаче за милостиня – просящ топлината ти и майчиното мляко... Бленувайки образа ти завинаги...

Подадох те. И той несръчено те грабна с треперещите си ръце; погледнал те с уплаха предизвика най-силния ти плач – могуч като рев на африкански лъвове. Усмихвайки се тихо зад себе си, той внезапно обърна внимание само на вас двамата и тръгна към леговището си със специфичната миризма на древно дърво.

Влязохме след него и затворих зад нас врата - заключена винаги за моите юношески стремежи. След това той донесе стара бутилка ракия и наля чашките въпреки отказа ни.

Първоначално помислих дали разумът му все още е тук или просто злото у него е заминало; но когато изпита ракийката повторно погледнахте един друг необичайно спокойно. С прошумоляване каза:

– Ей! Опустях ви!

След което вниманието му беше насочено пак към вас - а тя лежеше уморена при майка ти докато той обясняваше накратко своят живот… Неусетно времето прекаравахме така над масата между пустеещият алкохол…

Не зная кой точно поведе съдбата ни тази вечер – моя воля ли беше или някакви други сили? Но ето че останах сам срещу него до масата…