Легенди и истини в българската история

Историците проявяват известна скептичност към легендите, считани за фолклор без научна стойност. Те не са документирани факти, а по-скоро народни творения. На базата на преданията е трудно да се направи сериозно изследване; все пак, легендата представлява вход към истината.

Терминът произлиза от латинската дума legere, която означава „чета“, с подразбиране на „онова, което заслужава да бъде прочетено“.

Само малък брой специалисти изучават тези истории, докато мнозина непрофесионалисти вярват в тях и разкриват тайните на миналото; понякога те постигат значителни открития.

Пример за това е Хайнрих Шлиман. Този любител археолог започва своето търсене вдъхновен от Омировата "Илиада", която попада в сферата на легендите. Той извършва разкопки в Хисарлъка край Мала Азия и в Микена на Пелопонес. Намира съкровището на Приам и маската на Агамемнон - две находки, които не датират от времето на Троянската война, но оставят трайна следа в световната археология.

Какво обаче важи за България?

На този въпрос отговаря монографията "Легенди и истини в българската история".