Тъй рече Виктор

Виктор се появи неочаквано и веднага започна да създава стихове. Разбира се, това е метафора - всъщност аз натисках клавишите на компютъра. Няма никаква мистерия в процеса; всеки, който пише поезия, знае как става. Или по-точно - не знае нищо конкретно. "Някой диктува" е израз на Андрей Германов, който много поети използват с надеждата, че звездите им вдъхновяват.

Виктор дойде с идеи за заглавия и структура на стихотворенията. В социалните мрежи рядко някой чете десет куплета; даже и аз не го правя. Затова Виктор реши да заложи на вътрешните рими, а аз му се доверих.

Първоначално всичко изглеждаше като шега - говореше за различни теми и след четири години без конкретен ден или час пред читателите редовно излизаше ново стихотворение направо на екрана: 62 произведения общо.

След време, точно толкова внезапно колкото пристигна, Виктор си тръгна отново - без тайни или символика. Просто осъзнах, че вече няма да мога да пиша така както преди, дори ако поискам. Никога не съм изпитвала нужда да нагласям римите насила; те просто идват сами по свой начин. И никога нямам ясна представа какво точно е искал авторът! Виктор беше едновременно разсеян и саркастичен, понякога зъл или прекалено сантиментален - но винаги искрен. Много ми липсва той затова реших да споделя творчеството му в книга с надеждата и вие да го оцените.

И разбира се неизменният въпрос - кой всъщност е Виктор?! Както казал Гюстав Флобер: "Мадам Бовари - това съм аз!", така каза и Виктор...

Маргарита Петкова