Шест етажа без асансьор. Пълната версия

Представям ви моите „Шест етажа без асансьор“ в тяхната цялост за първи път. Обичам ги, защото съм ги изкачвала стъпка по стъпка, с паузи и устрем, летейки нагоре, без да се опирам на перилата и слизайки бавно с дълбоки въздишки.

Изкачването на тези етажи сякаш ми бе изпратено отгоре в период на затворен и враждебен свят, потопен в тишина и ужас. Чувствах какво означава да бъда Малката – така животът ми придоби смисъл и завършеност, изживян до момента без никакви пропуски. Позволих си да бъда уязвима. Уязвима пред силния мъж до мен, но достатъчно силна да понеса неговата слабост към мен. Женската природа блести единствено когато мъжът до нея е уверен в себе си и тя няма нужда да доказва способността си да замества функциите му.

Тук става дума за любов – доверие, грижа и загриженост; за споделени мигове от ежедневието ни. Имайте своите високи цели дори ако сте на партера на живота! Ценете любовта – независимо каква е или към кого я отправяте! Без нея всичко останало има ли значение?

Маргарита Петкова