Клуб Умбрийска вечеря

Вдъхновена от страстта си към вкусната храна и истинските житейски стойности, Марлена де Бласи този път ни отвежда в Умбрия, където разказва четири истории - за Миранда, Нинуча, Паолина и Джилда. В книгата освен самите разкази ще намерим също менюта и рецепти, свързани с местните кулинарни традиции.

Четирите жени от селото са обединени чрез културата, кръвната връзка, традициите и взаимното уважение. Те се срещат всеки ден в стара каменна къща на хълмовете над Орвието - тяхният „Умбрийски кулинарен клуб“. Жените идват всяка седмица да готвят заедно, да се наслаждават на храната и виното, както и да разговарят помежду си. През всичките трудности и радости те следват една основна мъдрост: „Готви вкусно, яж добре и общувай с хората около теб“.

„Когато се преместих в Орвието и започнах приятелство с ръководителката на клуба, отне ми време преди тя да реши да ме приеме сред себе си. Бях единствената чужденка там, но бързо станах част от тях - учех се как да готвя и споделях свои техники“, казва авторката. Тя цитира Миранда: „Не знам какво повече щях да науча за смисъла на живота ако бях пътувала по-далеч от осемте километра между родния ми дом и тук; сигурна съм обаче че навсякъде щяхме да се срещнем - души като вашите.“

Марлена де Бласи представя рецептите така живо, че читателят желае незабавно да усети аромати на прясно изпечен хляб или подправки върху небцето си. Чрез детайлните описания на умбрийската кухня авторката разглежда теми като лоялност до предателство; любов до страх; близост до самота; младост до остаряване - включително въпросите за мъжете and социалната структура.

Историите не избягват темата за смъртта - тя е неизменна част от живота без драматизъм. Остаряването носи своите тежести със себе си , но притежава положителни аспекти; а любовта остава сложна - болезнена понякога , вдъхновяваща друг път.

Клубът „Умбрийска вечеря“ действа като топлина для женската душа . Макар действието da se развива през 21-век , историите будят носталгия по времета когато храната е била приготвяна по различен начин : паста варена във мляко или вино вместо вода ; домати сервирани просто така ; маслини берещи ръчно .

Мъдростта у тези четири жени e практична i земна : когато някой страда , нахрани го - това е достатъчно . Да бъдеш с някого не означава непременно липса na samotata . Всеки може da si izmisli минало чтобы spokojno zhivee ; obаче doидва момент когато трябав ли прощавам za napredък . Така стоят нещата у умбрийските философии . Четиритe героини sa силни jako древноримски богини a техните прозрения остават вечни подобно umbrijskim kulinarskim tradicijama s prosto osnovnim sastojcima - hlebom , maslinovim uljem i vinom .