Хиляда дни във Венеция

"Хиляда дни във Венеция" е вдъхновяваща история, изпълнена с италиански вкусове и аромати, разказваща за жена, която се влюбва както в мъж, така и в града.

Когато Фернандо вижда Марлена в едно кафене във Венеция, той смята, че е открил своята "единствена". Но Марлена не е толкова уверена. Тя е разведена американска журналистка със специализация по гурме храни и сомелиерство и пристига в Италия по служебни задължения. Убедена е, че животът й върви добре. Обаче само няколко месеца след срещата си с Фернандо тя продава дома си в Сейнт Луис, напуска работата си, разпределя повечето от вещите си на децата си и решава да се премести във Венеция, за да сключи брак с "непознатия", както го нарича.

След като пристига там, тя опитва сладкиши от местните pasticcerie (сладкарници), разглежда дворци от XVI век и ремонтира апартамента на любимия с изглед към Адриатика преди сватбата им в стара каменна църква.

Но постигането на щастие не идва без усилия - Фернандо не говори английски език; единственият италиански език на Марлена касае храната. Докато той е сериозен песимист, тя излъчва оптимизъм - носи яркочервено червило и винтидж дрехи от Норма Камали. За него червилото й изглежда прекалено силно а ястията ѝ са твърде сложни - според него те са "празнично готвене", докато той предпочита простота.

Авторката споделя: “Аз съм странстваща душа със синя филцова шапка клошираща из Венеция с мечти за нов живот.” По време на своето пребиваване тази адаптирала се американка научава особеностите на местната култура и представя комичния сблъсък между двамата главни герои със свои установени навици при стремежа им да бъдат заедно. На финала Марлена успява да покаже на Фернандо как да се отпусне и наслади живота му; а той пък ѝ доказва истинността на нежността.

В книгата присъстват рецепти от Марлена де Бласи което я прави още по-привлекателна за читателите."