Дневници на учредителното събрание от 1879г.

Съществува ли български опит в парламентарната демокрация? Краткият и категоричен отговор е: да, такъв има. А ние, съвременните българи, запознати ли сме с него? Отговорът отново е кратък и ясен: не. Причината за това е отсъствието на автентични доказателства за този опит след 1879 година. Затова предлагам на българската общественост тази книга, която се фокусира върху първия български Парламент. Тя включва оригиналните протоколи от заседанията му с кратки коментари.

Този първи парламент носи името Учредително събрание и представлява важно събитие в процеса на изграждане на нашата модерна държава. От 10 февруари до 16 април 1879 г., във Велико Търново се събират така наречените нота-били - представителите на елита. Те трябва да приемат основния документ на новата България - Конституцията, което е задължение, записано в международното споразумение за установяването на Българското княжество - Берлинския договор. Велики сили дават одобрението си за нова балканска държава, която трябва да избере между европейските принципи и източните влияния.

Правителствата на Великобритания, Франция, Германия и Русия са проявявали голям интерес дали българите ще могат успешно да изпълнят поставената задача. Предизвикателството било огромно - след дълги години под чужда власт изведнъж възкресяване на средновековния идеал точно в моментa когато започват да се оформят съвременните национални държави в Европа; това би могло да бъде сметнато като значим обществен подвиг.

Делото извършено тогава остава причина за дълготрайна гордост. В действителност именно през 1879 г., във Велико Търново, българските политици правят своя избор за модерна България чрез вписването й в рамките на основополагающия принцип - върховенството на закона. Това става път към гражданското общество и парламентарната демокрация. Всички тези факти показват колко важно е изучаването на това историческо събитие; то представлява една от ключовите научни задачи за българската историография.