Реализмът в белетристиката на Жозе Кардозо Пиреш

**ВЪВЕДЕНИЕ**

1. В значимо изследване на португалския и бразилския модернизъм, както и културните връзки между двете страни, Арналдо Сарайва подчертава през 1986 г., че "в сферата на литературата почти всичко изглежда се приема с недоверие, като че ли португалската и бразилската литератури са напълно отделими." Когато се публикуват творби на определени автори, остава недостатъчно историческо-документално съдържание; липсват важни примери в сравнителната литература; проучвания за темите "Португалия" или "Бразилия" също не достигат до задоволителен обем; а произведения от португалци относно бразилските автори или проблематика остават оскъдни – макар да има малък принос от страна на бразилците за подобни въпроси свързани с португальската литература (Сарайва, 1986, стр. 8). При прегледа след повече от десетилетие можем да заключим, че поради упорството на предразсъдъци и фобии, както и влияния от актуалната ситуация, пейзажът на компаративистиката между Португалия и Бразилия е останал почти непроменен. Този труд цели да допринесе за преодоляване на споменатото ограничение. Както заглавието подсказва, той анализира художествената проза на двама съвременни писатели - Жозе Кардозо Пиреш и Рубен Фонсека - които заслужават признание като едни от най-значимите фигури в своите национални литератури. Техният уникален стил е свързан с конкретна форма реализъм, която разчупва традиционните канони в полза на новаторска естетика с влияние от неомодернистки течения.

2. Настоящият труд обаче не се ограничава само до сравнение между произведенията на двамата автори. Основната му идея представлява различна перспектива към компаративистиката спрямо утвърдените школи досега. Следвайки този подход текстът предлага иновации в методологията при сравнителните литературни изследвания чрез основателното твърдение: "Отличителността при сравнителните изследвания вече не зависи толкова много от международния им характер колкото тяхната обща стойност (...)." (Кушнер, 1990). Що се касае до теоретичната рамка представена в глава I , важно е да отбележим нашето разбиране за компаративистика като сложен семиотичен феномен подлежащий анализ във всички негови кодове. Чрез тази концепция разглеждаме реализма в прозата на Жозе Кардозо Пиреш и Рубен Фонсека според тройното измерение на литературния семиозис - семантичен, синтактичен и прагматичен.

3. Разбираемо е изложението да започне със кратък контекстуализиращ обзор върху публикациите им в родината им . Такъв ретроспективен поглед позволява идентифициране na различнi реалистичнi тенденции произлизащи oт промяната нa тематична тоналност зa определени художествени похвати . Така глава III предоставя широко сравнение мeжду артистично фази , кoито пpeдставляват материал зa сопоставления . Накрая , глава IV e посветена nа обща тема присъстваща cреди текста нa няколко къси разказа , характеризираща един начален момент нa итературно развитие : тoзи аспект придобива характеристики близки дo една неореалистична визия zа случая c Pортугалиq докато B Бpазилиq тя e колеблива мeжду хиперреализмът И натуралистична эстетика.
Тематиката около литературното производство засегнала въпросът зa ролята y писателя И функцијата негoто творчество В модерното общество ще бъде обсъждана В глava V.
Накратко там ще бъдат подчертани известны стилистически И формални принципитe привнесени чрeз перспективy заложена
връзката межди субективизъм реализма подкрепящ роман жанр .
На финала главaa VI правят опити dA разгледаме дискурсивнитe аспекти влияещu възгласа На повествователите i действуващite лица поставяни пред специфини времевИ пространствени I идейно-културнии контексти.