Мама Леоне

"Мама Леоне" е популярна песен от 70-те години и представлява личната и драматична творба на Миленко Йергович, известен като "хърватския босненец", който има над 40 книги зад гърба си, включително "Сараевско Марлборо" и "Буик Ривера". Първият раздел от разказите в книгата - "Когато се родих, в коридора на родилното залая куче", свързва множество съдби чрез детската перспектива. В страна, която през последния век преживява редица войни и променливи социални структури; в държава, която скоро може да не съществува като единно цяло, малкият Миленко лови раци на плажа, хапва бисквити от милост, строи дворците на царица Забравка и размишлява за смъртта. Вторият цикъл с заглавие "В този ден завърши историята на едно детство" представя хората пострадали от разрушителния процес след падането на Югославия – останалите тук или заминалите (“индивиди говорещи чужд език”), завръщащите се по различни начини или само във спомените си. Един онлайн коментар описва първата част с думите: “Умирам малко от тъга и малко от смях”. Фраза приписвана на Чърчил - “Балканите произвеждат повече история отколкото могат да понесат”, прекрасно обобщава втория раздел. Към книгата има предговор написан специално за българските читатели: “Краткият разказ – жанр изпод купето на влака”.

Литературата може да функционира като вид спокойна журналистика или урок по история без прекомерно натоварване с дати. Тя би могла дори да бъде психоаналитичен сеанс пред публика. Миленко Йергович умело комбинира тези аспекти в своето творчество.

Според Борхес: “Оригиналът е неверен спрямо превода.” С подобна идея "Мама Леоне" избягва автентичността за сметка на парадокса. Като исторически документ или художествена книга „Мама Леоне“ провокира читателя да разгледа литературата и езика критично. Разказите са изпълнени с неизразими чувства; героите им страдат под тежестта на спомени за загуба и угризения... те представляват поетични фрагменти откъснати от мраморната плоча на една по-широка истина.

„Мама Леоне“ е произведение посветено както нa загубата така и nа опитa да бъде възстановено всичко изгубено... Йергович избягва всякакви претенции към стила, разбивайки детството нa героя си нa цветни парчета черепи, всеки носещ частица oт оригинала си.