Тримата велики български баси: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев

При четенето на тази книга, която представя забележителните български баси от ХХ век, почитателите на оперното изкуство вероятно ще си зададат два основни въпроса.

Първият е: Защо включвам Никола Гюзелев в редиците на „безспорните‘‘ имена като Борис Христов и Николай Гяуров?

Вторият е: Какво ми дава основание да ги наричам „велики‘‘, отделяйки ги от останалите значими баси през целия ХХ век? Легендарният Фьодор Шаляпин остава символ за сравнение и възхищение...

Защо тримата? Нека световната преса потвърди моята позиция. Първо френските медии!

„Орор“, 21 април 1966 г.: „България не се задоволява само с Борис Христов и Николай Гяуров – най-известните баси на нашата ера. Тя ни предлага и един трети – младия Никола Гюзелев“ (след впечатляващо концертно изпълнение на „Борис Годунов“ от Софийската опера в Париж).

Същото издание отбелязва през ноември 1968 г.: „В момента тримата най-добри баси в света идват от България – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев.“ (След пет спектакъла на „Дон Карлос“, където участва най-младият от тях).

„Журнал дьо диманш“, май 1974 г.: „България изглежда населена с борисгодуновци. Трима от най-красивите баси в света са българи – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев“ (след представление на “Борис Годунов” с участието на Гюзелев).

В същата рецензия пише: „На 37 години Никола Гюзелев вече достига нивото на Борис Христов и увеличава богатството, което България предоставя за светови сцени. Вероятно това е рекорд!“

Мнението във Виенската преса също подкрепя този поглед.

„Ди Пресе“, март 1975 г.: „Гюзелев като Досифей стои до Великите (не след!) баси в света – Борис Христова и Николая Георгиева“.

„Кронен цайтунг“, март 1975 г.: "Звездата на спектакъла беше Никола Гюзелев. Той притежава талант равностоен на този както у Бориса Христова така и у Николая Георгиева."

„Винер цайтунг“ от февруари 1977 г.: "На ролята му Филип може да противопостави единствено неговият сънародник Николай Геургиев" (след представлението по “Дон Карлос” във виенската Щатсопер).

През юли 1976 година след серия постановки по “Борис годуновеца” в Арена ди Верона италианските медии коментират:

„Ил пиколо": "С изпълнението си там българският бас Никола Gюкозелевич поставян своето име до това нa Geюрóviч."

"Kориере де ла Сера": "Гüзéлев интерпретираше персонажа задълбочено чрез средствата класическата традиция започнала при Шаляпин."

Убедително доказателство за правото му да бъде причистен към избранниците!

Отговорът относно втория въпрос - защо смея да наричам тези певци "велики"?

Този термин не произтича случайно или без основание; той е одобрен не само от мен, ами получавал многократно признание сред водещите критици през XX век. Истинското величие се измерва по стотиците спектакли със техния участие по престижни сцени под диригентска палка над именити музикални водачи... В страниците написани тук можете откриете всичките легенди свързани със светотното оперно творчество...

По време мой близо шестдесетгодишна кариера аз натрупах множество рецензии които удостоверяват мястото им среди великане.

Надявам се че моят анализ достатъчно обяснявал необходимостта добавяне именицато Н.ГЮЗЕЛЕВА И три млади БЪЛГАРСКИ БАСА ЗАСЛУЖАВАЩИ СВОЯТА ЧЕСТ НА ЕТИЧЕН КАТАЛОГ В ОПЕРНОТО ИЗКУСТВО!"