Саша Попов и "царските симфоници"

В живота на проф. Саша Попов, който е една от най-забележителните личности в културната история на България през XX век, съществуват редица необясними парадокси. Те не се свеждат само до проявите на "детето чудо", нито до саможертвата на международно признатия цигулков виртуоз, поемайки рискове в новата роля на диригент. Не става дума и за удивителното му умение да основе три оркестъра: Академичния симфоничен оркестър, Царския военен симфоничен оркестър и Софийската филхармония. Дори фактът, че изпълнява без ноти Шестата симфония на Чайковски в Италия или участва в „двубой“ с Берлинската филхармония при изпълнението на „Картини от една изложба“, не са основните парадокси.

Истинският тъжен парадокс е свързан с факта, че точно тези български композитори и музиканти, които би трябвало да бъдат благодарни за неговото влияние, често го игнорират. Няма ставане въпрос за физическо "отдръпване" - те просто не изразяват публична подкрепа когато той бъде отстранен от поста си след 9 септември 1944 г., а впоследствие и при опити да бъде свален през началото на 1956 г. Тези мълчания показват пасивността и забравянето сред поколенията музиканти от 40-те и 50-те години.

С голямо съжаление можем да кажем, че България сякаш е забравила този велик син – проф. Попов – който бил принуден да прекара последните години извън родината си дори след премахването на табуто около него през 1974 г., когато отбелязвал своите успехи навсякъде освен у нас. Въпреки важността му за Софийската филхармония обаче оставаме длъжници спрямо неговото дело; колко статии са написани за него? Колко записи са били предавани по радиото? Има ли български композитор или диригент, който категорично е изразил своята благодарност към него след смъртта му през август 1976 г.?

Документалният архив относно диригента почти липсва или е занемарен някъде извън столицата; записите също присъстват рядко в ефирa , а първият компактдиск излиза едва през 2001 година.

Фигурата на Саша Попов стои високо във времето като задължение за всеки българин да я възродим паметно; историческите промени няма как да заличат неправдите към него - сякаш никога не сме имали един от най-добрите цигулкови виртуози или водещи диригенти между войните!