Глобализацията и националната съдба

Глобализацията представлява значим световен проблем, който вероятно е един от най-важните и най-разглежданите през последните 15-20 години. Темата за глобализацията и нейните ефекти върху света привлякоха особено внимание на научната и политическа сцена след разпадането на социалистическата система, което позволи по-свободното движение на капитал в световен мащаб, особено транснационални инвестиции.

В допълнение към този процес, насърчен от развитието на информационното общество, се наблюдава още едно явление - разширяването на държавната глобализация. Множество ограничения отпадат, а националният суверенитет намалява. Важно е да се отбележи, че САЩ успяха да действат с нова свобода и проникнаха в области като бившите съветски зони на влияние. Примерът с Ирак показва как американските компании определят кои фирми ще участват в възстановителните дейности там. В този контекст понятието глобализация до голяма степен кореспондира с усилията за американизиране на света.

Човечеството започна да говори за нов световен ред, различаващ се от установения след Втората световна война ред според Римския клуб. Политолози и икономисти до края на 80-те години разглеждаха бъдещето като време за сближаване между системите. Предходната тема беше постиндустриално общество; Тофлър го нарича „Третата вълна“ и формулира характеристиките на новата информационна цивилизация.

Понятието „глобална революция“ стана широко употребявано за обозначаване почти всички промени в нашия следвоенен свят... От друга страна, усилването на влиянието и властта над целия свят от страна на САЩ бе подпомогнато както от разпада на социалистическите структури, така и самият Съветски съюз. Тази ситуация обаче предизвика появата na опозиционни сили – първоначално Европейската икономическа общност (сега известния Европейски съюз), която функционираше като своеобразно противодействие срещу доминиращото влияние на американизма върху икономическия живот и културата в съвременния свят.