Цената

Валери се настани на една от пейките в близост до Айфеловата кула. Въпреки че вече беше прекарал цял месец в Париж, за първи път успяваше да се отклони от болницата. Ето го сега, под самите крака на тази известна забележителност. Все още не можеше да повярва, че човекът на пейката е именно той. Седеше неподвижен и не смееше да помръдне, както правеше навсякъде другаде през времето си в Париж. Когато нямаш средства, приятели или се намираш в непозната обстановка, несигурността винаги те съпровожда. Страхът от това да бъде самотен емигрант постоянно го преследваше...

Тази мъчителна тревога изпитваше всеки път щом попаднеше на ново място дори и в родния София. Особено тук – край металните основи на Айфеловата кула, едно световно познато място. Още не бе започнал да размишлява върху трудните въпроси относно решението си да напусне България и какво означава всичко това – без познати или подкрепа и почти без финанси. Далеч от дома, семейството и хората, при които можеш просто да почукаш и кажеш: гладен съм... И ето го сега - самотен, беден и без приятели... Единственото му оръжие беше волята – по-скоро упорството му да опита всичко възможно за доказване на себе си дори цената може би ще бъде висока; дори когато изглежда невъзможно или абсурдно. Празни джобове и силна упоритост – така стоеше той сега…