Вечни времена Т.1-2 (комплект)

С времето все по-често се сблъскваме с недостиг на време, което ни принуждава, като редактори, да усвоим умението да четем бързо. Става въпрос за онова повърхностно преглеждане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как най-добре да предадеш написаното - така че да кажеш истината, без тя да е болезнена. Понякога обаче попадаш на ръкописи (макар и рядко), които те завладяват напълно; забравяш за ролята си на редактор и ги четеш с пълна концентрация - наред. Авторът става симпатичен, героите му привлекателни и когато затвориш последната страница, въздъхваш с облекчение в очакване отново да срещнеш този автор. Такъв опит имах и с разказите на Кънчо Атанасов, които под заглавието "Трета кабина" са вече при вас.

Основното качество в неговите разкази е тяхната автентичност - те не са просто измислени истории. Започвам именно с това свойство защото в днешно време изглежда недостатъкът не е липсата на талант у писателите, а именно преживяванията им. Все повече осъзнавам при прочита на творби от млади автори наличието едновременно както на дарба, така и нереални сюжетни линии или литературни цитати от тези творци, които никога не са изживели действителността си; те се опитват чрез тяхна заместителна форма да запълнят празнотата от житейския си опит. Тази анемия сред младата литература може утре сериозно да навреди цялостния литературен процес ако продължим практиките за ранно професионализиране без реален живот зад гърба.

Писателят трябва първо самият той да живее живота преди всичко друго - той трябва лично да познае страданията и борбите преди описването им в своите произведения. Това е условие абсолютно необходимо независимо колко отчаяни усилия полагаме то da бъде игнорирано или избегнато; реалният живот няма равнозначен заместител. Не случайно използваме термина "живот", за чтобы отличим истинските преживявания от фикцията която произтича само от хартията. Главното достойнство в разказите на Кънчо Атанасов точно тук лежи: животът присъства там философски преосмислен и художествено интерпретиран през таланта му.

Искам също така να добавя ότι присъствието na живота в историите na младия писател не e случайност: родом oт селце (Дряновец) около тридесетгодишният мъж работил известно време като коминджия строителя , миньор шофьор... Блъскайки се със суровината nа живота придобива един незаменим актив - собственa биография.

Не е нужно всички негови произведения da бъдат прочетени za dа se почувства talentat na Kŭncho Atanasov v izobrazhenieto i risuvane na obrazi… Достатъчнo e da se pročetete razkazŭt „Tikhata ulitsa kray bregat“, който представя tǝhniya pravyalo nai-dobrata наблюдателnost i чувство za umetničeska mera . Диалогът mu e tochen fразa ta si stăgnata misĭlta ясna a чувствата разнообразno оцветени .

Разбира се тези рацзкази imат svoite nedostatci но te ne sa osnova za ogreshavane s cijeloto.. В крайна сметка доказателствата ze виждат че сме свидетели ha darovanie koeto se posvetilo nа rabotnicheskata klasa . Ako trqbva da mu пожелаem neshto освен стандартното „На добър час!“, то ще бъде dа ne бърза otstupvash od zemyata koqto zakova situaciya zište mu крачката y otroto macle literatura bude po-tvrda ...