Стари хипари и нови разкази

Това е сборник, който включва някои от най-обичаните разкази на Михаил Вешим, заедно с още осем нови истории.

Разказите са вдъхновени от скитащия и хипарски начин на живот, които авторът носи в себе си почти през целия си съществуване.

Нямаше как да изразя недоволството си срещу „бетономорието”, освен чрез писането. Някои от тези произведения бяха публикувани преди десет години в книгата „Стари хипари”, а сега добавям и ново съдържание към тях.

Нови спомени…

Все още не мога да забравя своето море, което остава живописно единствено в паметта ми; надявам се да го усетите и в тези разкази – както самото море, така и къмпинга и колоритните личности от онези времена.

Днешното море е различно; дори къмпингите — ако все още ги има — претърпяха промени. Луксозни каравани с навеси, комфортна мебелировка и балдахини замениха палатките, докато звуците на нощните клубове заглушават китарата на младия хипар, седнал край брега за посрещането на Джулая.

И хората също преминаха през трансформация… Само погледнете джиповете им, златните вериги или пластичната хирургия!

Но ще замълча тук, за да не стана мрънкаща стара душа вместо ентусиазиран „поет” на българските кемпинги.

Препоръчвам ви да четете тези разкази със звуците от миналото – плейлистът трябва задължително да включва групите „Бийтълс” и „Стоунс”, без значение дали ще изброявам всички... Но особено важни са Георги Минчев и Васко Кръпката.

За по-доброто възприемане на книгата като средство против носталгия бих предложил ободряващи напитки като джин-тоник или водка-тоник; гроздова ракия без тоник би била отличен вариант с малко салата до нея.

Консумирайте разумно!

С уважение,
Авторът