Дом дневен, дом нощен

Марек Марек

с радост чете, пие до загуба на съзнание, а в тялото му от малък се усеща болка, която постоянно нараства заради неуловимата птица – нематериална и безименна, но не по-малко птицеподобна от самия него.

Еди-кой си всяка вечер разказва историята на зимата, защото тя трябва да бъде споделена, за да дойде лятото.

Франц Фрост преживява несвойствени сънища – мощни и зловещи видения, които изтощават ума и опустошават реалността.

Монахът Пасхалис мечтае да стане жена; желае да бъде някой друг на различно място.

Ерго Сум е ял човешко месо и всеки човек, който вкуси човешки вътрешности, неизменно се превръща във вълк.

Ясновидецът предвижда бъдещето – ужасно, мъртво и пусто.

Криша от Кооперативната банка чува глас в ухото си – приятен мъжки глас с чист тон.

Кумернис, добродетелната и красива девойка отказва предложението за брак от избрания от баща й жених. Тогава става истинско чудо: Христос ѝ дарява своето лице.

Марта… Марта присъства само през летните месеци…
Този многопластов роман

включва историите на хората от едно погранично градче в кутийките на смисъла им. Те са преплетени със сънища, рецепти и натурфилософски наблюдения; представят видения между будност и сън. В романа има житие на светица с нейния образ вплетен в ежедневната агиография. Историите формулират пространството и определят неговите граници.
Границите.

Но тук границите не са единствено географски или видими; те са невидими вътрешни бариери, които ни помагат да организираме живота си и ни дават измамното чувство за контрол върху него. Осигуряват надежда за разбиране.