Забравената война 1912 - 1913

В българската история съществува една война, която е символ на нашия национален дух. Това е конфликтът, който утвърди правото ни на собствен избор и преданост към националните идеали, принуждавайки Европа да признае присъствието на България. Тази война обедини в себе си стремежа за саможертва, верността и почитта към свободната България, както и грижата за българите, останали под чуждо робство.

Това е Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – позабравената балканска война.

Преди точно сто години четиримилионната България мобилизира своите сили и само за седмица организира армия от 350 хиляди души. Включвайки различни формирования като резервисти и доброволци, общият брой надхвърля 400 хиляди. Офицерите и редовите воини помнят страданията от робството; възрастта им съответства на новоизградената трета българска държава. Когато народът се обединява в борба за тази свещена кауза, се раждат смелите полкове на България от пепелищата на историческите места като Царевград Търново и Батак. Само след двадесет дни те успяват да победят турските сили по линията Одрин-Лозенград... Големите победи са дело на обикновени хора с неотменима вярност към своята идея.

За век време ние забравихме много неща.
Забравихме как развенчаването на мита за турската мощ стана благодарение на кръвта пролята от 19 496 български офицери и солдати при битките край Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 година - жертви повече от тези дадени колективно от нашите съюзници във всички сражения по време на Балканската война.

Толкова много факти изтрихме от паметта си...
Оценявайки миналото с днешните представи та оценки , сякаш пропускаме най-същественото или просто не го разбираме правилно. Хората в тази армия са били непобедими именно защото първо били българи – преди всичко друго: командири или редови бойци, лекари или занаятчии; те носели името „Българин“ със себе си готови да умрат за него…