Забравената война 1912-1913/ твърда корица

В българската история има една война, която се е превърнала в символ на нашия национален дух. Това е конфликтът, който утвърди правото ни на самостоятелност и вярност към нашите идеали, принуждавайки Европа да признае съществуването на България. Тази война обедини стремежа за самоотверженост и дълг към свободата на България, както и загрижеността за сънародниците ни, останали под чуждо робство.

Става дума за Балканската Освободителна война от 1912-1913 г., известна още като забравената Балканска война. Само преди век...

Преди сто години 4-милионната България мобилизира 350 хиляди души армия само за седмица. Включително допълнителните формирования числеността надхвърли 400 000 души. Офицерите и редовите войници носеха в себе си спомени от тежестта на робството, а възрастовата им група съответстваше с времето на възраждането на третата българска държава. Когато народът единодушно се включи в тази свещена борба, страшните полкове на България излязоха от пепелищата на Царевград Търнов и Велики Преслав до Батак и Панагюрище; те успяха да победят турските сили по линията Одрин-Лозенград само за двадесет дни... Големите победи са дело на обикновени хора с непоклатима вяра в правотата на своето начинание.

През последния век ние успяхме да забравим много неща.
Забравихме как развалянето митове около турската мощ бе постигнато със жертвите от почти 19 500 български офицери и бойци при боевете край Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 година – повече отколкото всички наши съюзници общо направиха във всички битки по време на Балканската война.

Така сме забравили толкова много...
Оценяваме миналото с днешните разбирания, поставяме определения без да осъзнаваме най-същественото: тези мъже не познаваха поражението не защото просто бяха командири или воини - те първо бяха българи! С имената „България“ завинаги запечатани в душите си, те били готови да пожертват живота си...