Безплатното

Пиша тези редове на нетбук, струващ 250 долара - част от бързо развиващата се категория лаптопи. Операционната ми система е безплатният „Линукс“, но това не играе особена роля, тъй като не използвам почти никакви приложения, освен безплатния браузър „Файъруолк“. Не ползвам „Уърд“ на „Майкрософт“, а вместо него избирам безплатния „Док“ на „Гугъл“. Това ми дава предимството да имам достъп до записките си навсякъде и не трябва да се тревожа за съхраняването им, защото „Гугъл“ се грижи за това. Всичко останало, което използвам с компютъра си, също е безплатно - от електронната поща до публикациите ми в "Туитър". Дори интернет връзката е безплатна благодарение на кафенето, в което работя.

В същото време "Гугъл" е една от най-печелившите компании в Америка; екосистемата "Линукс" представлява индустрия с оборот от 30 милиарда долара. А самото кафене едва успява да генерира достатъчни приходи при цени около 3 долара.

Тук се крие парадоксът на безплатното: хората печелят много пари, докато не таксуват нищо за своите стоки. Не всичко остава напълно бесплатно, но значителна част от услугите са такива и резултатът е икономика равняваща се на тази на средностатистическа страна със стойности близки до нула. Как точно възникна този феномен и накъде ще доведе?

Всичко започна с един недовършен момент от книгата "Дългата опашка"...
Крис Андерсън