Ненужните скептици

Стефан Гечев е работил в българската легация в Атина от 1935 до 1942 година. Той заема поста консул в легацията в Братислава, а по-късно става втори секретар във Варшава (от 1945 до 1949). През 1949 г. е служител в Министерството на външните работи в София и също така е редактор на списанията "Пламък" и "Контакти" през 1996 година.

На 28 юни 1996 г. получава ордена "Златен кръст на почетния легион", връчен му от гръцкия посланик у нас, господин А. Сидерис, от името на президента на Република Гърция. От началото на петдесетте години започва активно да превежда произведения на гръцки поети.

Сред неговите преводи са: „Избрано“ от Константинос Кавафис (1963, 1984, 1995), „Избрано“ от Арис Диктеос (1975), „Избрани стихотворения“ от Георгиос Сеферис (1975, 1998, 2002), Палатинска антология (1994, 1996), Еврипид - Рес (1995) и два тома със съвременна гръцка поезия (1997-1998). Освен това той публикува мемоари под заглавие "Спомени за Гърция и моите гръцки приятели" за периода между1936-1992г., както и творби като „Храм на светлината“ от Янис Ифандис (2000) и „Тялото на лятото“ от Одисеас Елитис (2003).

Гечев участва като съставител и преводач в Антологията на новата гръцка поезия томове I и II (1960), Млада гръцка поезия (1996) и Гръцка поезия XX век (1998). Неговите литературни произведения включват: „Бележник. Стихове” (1967, 1997), романът “Мостът” (1983), “Поезия” (1990), сборника с разкази “Жестока благодетелка” (1993) , “Въпроси. Стихотворения” ​​(1994), разказите “Осъдният дякон” ​​(публикувани през същата година ), двутомния роман ”Виктория и нейните синове”(​ ​към ​това време излиза през​ ​април ​’95) , личната лирика “Самобичуване.”(​​'99 ) , пиесата ”Голготата на Варвара”.('99 ) , както **„Познай себе си.“** ('00 ).