Постмодерните дилеми на културата

Събраните в този сборник изследвания са плод на усилията от последните години. Те не представляват единна работа, но въпреки това ги свързва - надявам се - нещо по-дълбоко от времето на тяхното написване. Размишленията в тях не следват строго определен ред и не водят до едно заключение, а вместо това обикалят около няколко повтарящи се теми, очертавайки позиция чрез диалог с мислите на автори като Хусерл, Плеснер, Рорти, Бауман и Гелнер - позиция, която считам за по-подходяща от други подходи. Част от тези есета представляват опит да се развият идеи и аргументи, които съм изложил по-структурирано в книгата си "Крахът на идеята за прогреса" (PIW, Варшава 1991).

Всички текстове разглеждат актуалните промени в културата. Въпросът дали наблюдаваме преход към постмодерност или просто задълбочаване на модерността остава спорен; няма съмнение обаче за дълбоката трансформация в края на XX век. Един значим фактор за тези промени беше падането на комунизма - явление което затвори XX век малко преди календарния му край. Комунизмът тук е интерпретиран като културен проект свързан с модерността и основан върху специфични представи за човека и обществото.

Краят на политическия режим легитимиран от този проект бе повече от просто политическо или икономическо събитие - той носеше със себе си важни културни последствия както за страните под комунистическа власт така и за Запада. Това не само че променя радикално политическата карта на Европа но влияе силно върху интелектуалната среда и начините ни на възприемане.

Някои анализатори акцентираха например върху влиянието му върху политическия живот в Италия или Швеция; Германия пък несъмнено ще играе ключова роля благодарение най-вече интегрирането й с бившата ГДР.
Завръщането на Централна и Източна Европа преработило самосъзнанието у Западна Европа отслаби стремежа към единство.

Историята очевидно продължава своето развитие - през първоначалните години изглеждаше че крахът означава автоматична победа за либералната демокрация и пазарната икономика; скоро стана ясно колко много трудности срещат те при реализацията си.
Падането доведе до усилване антимодернистките тенденции в западния свят; конфликтите във Югославия показаха как цивилизацията може лесно да бъде нарушена.

Може би именно лекотата с която комунизмът рухна позволява завръщането към стария елит във Източна Европа след отказването им само допреди кратко време.
Тези размисли пораждат важният въпрос: достатъчни ли са гражданските добродетели като прагматизъм? Нуждаем ли се всъщност повече морализаторство?

В Полша новоизлюпените социалдемократи осъзнали правилно динамиката при изборите привлекли гласоподавателски интерес именно защото демонстрирали деловитост.
Противниците им били поставени пред трудно положение тъй като елементарният прагматизъм бил естествен резултат от безразличие към моралните принципи.

От друга страна борба между различни фундаментализми увеличила разпадащи процеси сред левицата направила невъзможно установяване истинска правосъдие относително миналото което позволило участие публичния живот хора които иначе трябваше да бъдат изключени него.

Несъмнено причиняващи подобен ход ситуации множество; една основополагаща причина обаче е културната дезориентация произлязла след 1989 година.
Тази ситуация познато объркано чувство оставила световете изпълнени несигурност - особено когато става дума острота конфликти касае идентичности що сме ние какво желаем да бъдем?
И все пак надеждата остава че настоящият момент можеби сочещ необходимост взискателност навременна оценка действия общество.


Зджислав Краснодембски