Граничната идентичност

Настоящото изследване ще се фокусира върху ключовите въпроси, свързани с определянето на познавателните рамки в социологията на отклоняващото се поведение. Съществува ли реална разлика между подхода на криминологията и този на социолога при анализа на престъпността? Всеки вид отклонение подлежи ли на изследване, основано на традиционната практика в криминологията? Може ли всяко отклонение да бъде разглеждано като предстоящо престъпление и обратно?

В първата част от това изследване ще анализираме границите не само между нормалното и отклоняващото се поведение, но също така и между самото отклонение и възможното бъдещо престъпление. Основният акцент е поставен върху различията в концепции и интерпретации относно тези две категории. Целта е да се установят ясни различия между методологиите за изучаване на социалното отклонение и доминиращата криминологична традиция.

Смятаме, че е от особено значение да преосмислим широко приеманата идея за сходството между погледите и подходите както в криминологията, така и в социологията по отношение на темата за отклонението и престъплението. Затова една от основните задачи е да бъдат формулирани условия за изграждане на аргументи относно действителните граници между социологията на отклоняващото се поведение и криминологичната теория.

Целият анализ има за цел да предостави основания за оценка приложимосттa на съществуващите социологически теории относно отклонението във връзка с българската социална действителност. Характеристиките специфика при нас са явни както що се касае до формирането и повторението на социалните норми, така също така при избора και представянето им спрямо проявлениято påотклоныйващася поведениe.