Война в мирно време

Първата световна война, известна като "Голямата", не приключва през ноември 1918 г., както обикновено се счита. Причината за това е, че до 1923 г. множество европейски държави продължават да бъдат засегнати от насилие... Тези актове на насилие са извършвани от паравоенни или квазивоенни формирования, които понякога се противопоставят на традиционните армии, а в други случаи ги подкрепят или дори заменят. Разпадането на три империи и появата на нестабилност и безвластие в Европа, страхът от революции след войната, униженията преживяни от победените страни и инерцията към насилие у завръщащите се воини - всичко това води до предизвикване на монопола на държавата върху насилието и създаването на паравоенни групи. Те черпят вдъхновение от различни идеологии - национализъм, антиболшевизъм, антисемитизъм - и претендират за морално обновление на обществото си, оспорвайки новосъздадените политически системи.

Тази книга е първата по рода си, която систематично разглежда тези явления. Авторите са специалисти с опит в много европейски държави и изследват разликите и сходствата между разнообразните проявления на паравоенното насилие. По този начин те не само улесняват разбирането за влиянието на Първата световна война върху нашия живот днес, но също така предлагат решения относно един важен въпрос: как протича трудният преход от конфликт към мир?

Книгата представлява значим ресурс за всеки интересуващ се от историята през ХХ век - включително Голямата война - както и темите свързани с насилието и произхода на сегашния социален ред.