ТЯ близката и далечната

Симфонията е съставена от множество ноти, а картината – от безброй щрихи на четката, с които тя оставя своя отпечатък върху платното. Но можем ли да видим самата четка в творението или да чуем конкретната нота в симфонията? Това, което ни носи удоволствие, е хармонията – нещо повече от просто нота; тя представлява Музиката. Женственото наподобява музиката - то се изразява чрез различни лица и истории, образи и чувства, характери, които достигат до нас и успокояват слуха ни с хармонията на "Тя", жената. Никой не е успял напълно да я изобрази или разкаже до последна точка; няма как да я възпее докрай. Женското прилича на извора: колкото стомни да занесеш при него, никога не можеш да го заключиш в съд. „Тя“ е движение – формират се нови очертания и след това те избягват рамките си. Тя е облак в летен ден, стремящ се към неизвестността – едновременно далечен и близък; тъкане от дистанция с присъствието на непосредствеността. Когато бъде наблюдавана с очите си, бяга от ръцете; когато бъде опипвана със пръсти, се скрива от погледите - близо и далеч едновременно; сетивна както абстрактна концепция; истинска като измислена идея - една прекрасна мечта и един сложен за разбиране факт.