Ахав

Васил Славов е роден в столицата на България, София. Завършва английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първата му стихосбирка излиза през 1989 година, а същата година той заминава за Съединените щати, където се обучава по литературна критика и креативно писане.

Преди да напусне страната, публикува свои стихотворения, преводи и критични статии в множество български литературни списания. Неговото творчество е представяно с оригинални произведения на английски език както в Америка, така и във Великобритания. Той е автор на няколко книги с поезия и художествена проза.

Поетичното наследство на В. Славов е изпълнено с образност и дълбочина, което го свързва с поколението от 80-те години и неговия ментор Борис Христов. Неговият протест срещу застойните времена и бунтът против идеологическите клишета са обединени със смесица от ирония, самоирония и фин лиризъм; богатството на метафорите в творбите му включват препратки към култури извън границите на социалистическия блок – всичко това отличава ранната му поезия (като сборниците „Спомен за потоп“ и „Бич Божи“). Заминаването му в изгнание като начинаещ автор оформя трайна връзка между него самия και този стил на поезията.