Портокал

Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат в един делириозен поток от мисли. „Портокал" на Нинко Кирилов представлява „невъзможността да познаеш някого и желанието да го опознаеш". Книга, която може би е такава. Но всъщност не е. Неудържим експеримент с граматическите структури и синтактичните конструкции на живота, който преминава в един хаотичен поток от идеи. А езикът е раната, през която навлизаме. И докато мисълта дриблира напред с топката на свързващите неизказаното съюзи, тази игра на значения има ефект като домино – налудничаво инвентаризиране на чувствата; квантово трептене между призива „ела" и действието „или", между първото лице "аз" и последното "ние". Това се проявява като всъщност любовна поема. Това е нещо различно. Да, така е. Защото.

Антония Апостолова