Крадец на обич

Евтим Евтимов (1933-2016) остава един от най-великите поети на България. Неговото величие не произтича от критиката, която често го игнорираше, а от обичта на поколения българи, които и до днес изразяват чувствата си чрез неговите стихотворения.

Подобно на своя баща, който завладял майка му, самият Евтим също е имал съдба да „открадне“ своите големи любовни връзки – не от родителските домове, а от техните съпрузи.

През 1964 г., когато среща поетесата Петя Йорданова, и двамата вече са в семейства. Въпреки това силната им любов ги подтиква да пренебрегнат социалните предразсъдъци. Тази забранена и скандална връзка продължава почти три десетилетия (до смъртта на Петя), вдъхновявайки творби като „Горчиво вино“, „Страх“ и „Обич за обич“.

В средата на 90-те години той се запознава с Романьола Мирославова – с двадесет години по-млада. Двамата стават символична двойка в българската литература подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани чрез поезията си, те споделят живота и творческите си пътища заедно две десетилетия до юни 2016 г., когато преминават отвъд.

Настоящата книга освен любовната лирика включва също така социална и гражданска поезия на Евтимов, както и последните му произведения.

Пламен Тотев

**СТРАХ**

Съм писал за теб във песните,
и признах те в молитвите свои –
откраднах те само с една мисъл,
без страх какво ще стане след това.

Защо да не вървим открито
през този свят изпълнен със завист?
Да ме целунеш пред очи злобливи,
които дълго ще проклинат мен?

Да минем през старите улици,
скривайки глави зад доносници.
Да минаваме под прозорците клюкари,
измислящи убийствени слухове.

Дори да влезем неделно в църквата,
да забравим временно ума си.
И без значение кой какво ще каже
пред нас или след нас – просто да бъдем ние.

Нека изпием горчивото питие –
да няма място за страх между венците.
Страхът ни убива бавно
и превръща душите ни в подлеци.


**КРЕПОСТ**
На Любомир Левчев

От вътре крепостта започва да пада,
нещо вече се руши зад стените й
и славата, спечелена вчера,
сега не може да ни утеши.

Сърцето ни пробождат пред хиляди погледи;
една позната отрова мълчи зад думи
за мстителност толкова очевидна...

О! Колко много ненавист е натрупана!
Колко закъсняла е справедливостта!
Някои продават покойника ми гроба...
Други ограбват твоя честен кръст!

Опитват се с лицемерни слова
или усмивки - понякога даже играейки.
Засилват опитите пак отново
да ослепят нашето ежедневие!

Дано спасим душите си от измама
по време на този труден час.
Предишният Византийски свят е изгубен;
обаче византийци все още има сред нас.