Теория на моралните чувства

През епохата на Просвещението интересът към чувствата, включително и моралните, привлича вниманието на много проницателни изследователи на човешката същност. Това позволява те да се откроят в контекста на традиционното недоверие към страстите и да получат заслужено признание наред с уважението към разума. Адам Смит обаче е този, който смело предлага обяснение - по аналогия с естествознанието - за основните принципи, които управляват тези чувства. Той извежда от тях моралните оценки, чрез които оценяваме както поведението и характера на другите хора, така и собственото си поведение. Именно затова "Теория на моралните чувства" става бестселър не само в Шотландия и Англия, но също така във Франция и Германия, където паралелно се появяват преводи до ключовите произведения на Жан-Жак Русо от 1762 г. Възходът на популярността му достига дори Русия през времето на Екатерина II. През XIX век обаче той остава в сянка пред "Богатството на народите". Въпреки това тезисите му продължават да оказват силно влияние дори когато връзките между етиката и икономиката започнат да избледняват.

Адам Смит (1723 - 1790) е известен като основоположник на модерната икономическа теория благодарение на своя труд "Изследване за природата и причините за богатството на народите" (1776). Все пак самият той придава по-голямо значение първата си книга - "Теория на моралните чувства", която публикува докато все още е професор по философия през 1759 г. През целия си живот той я преработва многократно в последвалите пет издания, тъй като тя разглежда основополагащ аспект от човешкото поведение - върху което стъпват правото със својата нормативна страна и икономиката със своята прагматичност.